Защо момичетата са по-неуверени

Защо момичетата, дори и най-умните и способните, много по-често от момчетата са неуверени в себе си  и се страхуват да вървят напред?
А родителите твърдят, че дъщерите им сериозно смятат, че не са способни да се справят с трудностите.
Отговор на този въпрос дава  A Mighty Girl  като се позовава на двама психолози.

Децата, разбира се, са различни и определения като „всички“ , „винаги“ „никога“, вероятно не бива да се употребяват, когато говорим за тях. Анализът на психолозите обаче, заслужава внимание, дори да не сте на 100 процента съгласни с тях.

„Според мен, умните и талантливи момичета и жени рядко осъзнават, че важните пречки да бъдат успешни и да се движат напред, не са обективни, а са вътре в главата им. Като жени ние оценяваме своите способности и възможности не само твърде строго, и като цяло и по-различно от мъжете“, обяснява психоложката Хайди Грант Халворсон.

Някъде към пети клас момичетата успяват да догонят момчетата по всички предмети, включително и по математика. Но въпреки това, дори и най-умните момичетата постоянно се съмняват в своите способности и страдат от неувереност. В резултат на подценяването си, започват по-лошо да се изявяват и развалят успеха си.
Според психоложката родителите трябва да са на ясно, за да търсят по-ефективни методи, да насърчават дъщерите си, да поддържат вярата в собствените им сили.

Предишно проучване на тази тема на психолога Каръл Девек установява, че умните и способни момичета, които са получили задачи, различни от тези, които до мемента са решавали, често ставали пасивни. При това, колкото по-високо било IQ им, толкова по-голям бил рискътда се предадат и откажат.
Това, според психолозите е така, защото момчетата и момичетата възприемат собствените си способности коренно различно.
Момичетата са уверени, че способностите им са вродени и неизменни, докато момчетата смятат, че всяко умение и всяка способност могат да бъдат развити, ако се положат усилия и се упражняват.

От части негативните реакции на момичетата се дължат на родителите и на учителите, които редовно поучават децата.
Момичетата по-рано се научават да стоят мирно в час и да слушат. Те по-лесно успяват да следват инструкциите и изискванията на учителите, затова и често ги хвалят: „Браво, каква си умница!“, „Отличничка!“
Тези похвали обаче крият подводни камъни. Момичето започва да мисли, че доброто поведение, ум, доброта - са вродени качества, които или ги имаш, или – не, обяснява психоложката.
В същото време момчетата чуват съвсем различни неща. Нещо като: „ако слушаш внимателно в клас, ще успееш да получиш по-добри оценки. Или - ако се постараеш, ще успееш!“
И тази разлика в поведението на възрастните, променят ситуацията.
Когато се сблъскат с трудностите, момичетата веднага започват да мислят: „Значи аз не съм толкова умна, щом не мога да реша тази задача“ , а момчетата махат с ръка: „Какво толкова, нужно е просто да се постарая повече и всичко ще се получи!“
Тези условности често предопределят и бележат хората за цял живот.

„Ние продължаваме да ограничаваме себе си и то без да го съзнаваме. Често именно ярките и способни жени се отнасят към своите неуспехи строго като остро критикуват сами себе си. И постоянно си казват, това е твърде сложно, няма да се справя!, обяснява Халворсон и добавя: Не е важно какви са вашите вродени способности – любов към точните науки, спортен талант, сила, воля или пък обаяние. Всяко едно качество може да се развива до безкрай. И възможностите нямат предел.“

Затова, ако видите, че вашето умно и талантливо момиченце е неуверено в собствените си сили, го насърчете, обяснете му, че всяка трудност е преодолима.
Не го хвалете за таланта и за ума им, хвалете го затова как го използва, колко се старае,  затова, че работи, за да стане по-добра. Защото именно процесът на самоусъвършенстване , а не наличието на вроден талант, има значение.

Мона Василева